Мандарин, кантонски, шанхайски и хокиен обикновено се наричат диалекти на китайския език. И все пак разликите между тях могат да бъдат по-големи от тези между няколко официално признати европейски езика. Ако разберем защо, ще открием нещо удивително за начина, по който определяме езиците.
Повечето хора възприемат китайския като един език, говорен на различни регионални диалекти. Мандарин е официалната книжовна норма в континентален Китай, докато кантонският, шанхайският, хокиен, хака и други разновидности обикновено се описват като регионални форми на същия език.
Но има една интересна особеност: много китайски „диалекти“ не са взаимно разбираеми.
Говорещият мандарин обикновено не може да разбере разговор, воден изцяло на кантонски, шанхайски или хокиен, без предварителен досег с тях или изучаване. Тези разновидности се различават значително по произношение и лексика, както и по някои аспекти на граматиката.
Сега да разгледаме езиците на бивша Югославия. Сръбският, хърватският, босненският и черногорският са признати за отделни национални книжовни езици. И все пак говорещите ги обикновено могат да се разбират с малко затруднения.
Това създава любопитен контраст. Някои официално признати езици са изключително сходни, докато някои разновидности, традиционно класифицирани като диалекти, се различават драстично.
И така, какво точно определя дали нещо е език, а не диалект?
Отговорът включва повече от лексиката и граматиката. Историята, културната идентичност, образованието и езиковата стандартизация също играят важна роля. Признаването на езикови различия не означава, че общностите трябва да имат отделни национални или политически идентичности. Езиковата класификация и националната идентичност са свързани, но по същество различни въпроси.
Китайският представлява разнообразно семейство от сродни езици
Китайският принадлежи към сино-тибетското езиково семейство. Неговите разновидности образуват синитския клон, който езиковедите обикновено разделят на няколко основни групи.
В зависимост от класификационната система китайският има приблизително от седем до десет основни групи, с многобройни регионални разновидности във всяка.
| Група | Известни разновидности | Основни региони |
|---|---|---|
| Мандарин | Стандартен мандарин, съчуански | Северен и Югозападен Китай |
| У | Шанхайски, суджоуски | Шанхай, Джъдзян |
| Юе | Кантонски, тайшански | Гуандун, Хонконг |
| Мин | Хокиен, теочеу, фуджоуски | Фудзиен, Тайван |
| Хака | Разновидности на хака | Гуандун, Фудзиен, Дзянси |
| Сян | Хунански | Хунан |
| Ган | Разновидности на ган | Дзянси |
| Дзин | Разновидности на дзин | Шанси |
| Хуейджоу | Разновидности на хуей | Южен Анхуей |
| Пинхуа | Разновидности на пинхуа | Гуанси |
Няма всеобщо съгласие за точната класификация. Например дзин понякога се включва в групата на мандарин, докато мин съдържа няколко силно различаващи се разновидности.
Дори принадлежността към една и съща група не гарантира взаимна разбираемост. И хокиен, и фуджоуският принадлежат към китайската група мин, но говорещите ги обикновено не могат да се разбират без предварителен досег.
Някои съседни общности в Южен Китай също говорят разновидности, които могат да бъдат трудни за разбиране от външни хора, включително от говорещи други китайски разновидности.
Encyclopaedia Britannica описва китайския като съвкупност от разновидности, популярно наричани диалекти, но обикновено класифицирани от учените като отделни езици. Тя сравнява разликите между тях с тези между съвременните романски езици, като испански, италиански и френски.
Следователно описването на китайския като група сродни езици не е необичайна езиковедска теза. Това е утвърден начин за разбиране на неговото многообразие.
Какво отличава един език от един диалект?
Едно от най-полезните понятия в езикознанието е взаимната разбираемост, тоест способността на говорещите различни разновидности да се разбират без предварително изучаване.
Да вземем американския и британския английски. Те се различават по произношение, лексика и някои граматически норми, но говорещите ги обикновено могат да общуват без затруднения. Повечето хора ги възприемат като разновидности на английския.
Сега да разгледаме испанския и португалския. Тези езици имат общ предшественик и много сходства, но разбирането между говорещите ги е по-несигурно, особено при спонтанна реч.
Мандарин и кантонският представляват сходен случай. Макар и двата да принадлежат към китайската езикова традиция, владеенето на единия не позволява автоматично разбирането на другия.
Същото важи за мандарин и шанхайския или за мандарин и хокиен.
Това не са просто различни акценти. Те са отделни езикови системи, развивали се в продължение на векове, със съществени различия в звуковите системи, лексиката и определени граматически структури.
Взаимната разбираемост обаче не е съвършен критерий. Говорещ мандарин, който редовно гледа кантонска телевизия, може да разбира значително повече кантонски от човек, който никога не се е сблъсквал с него. Досегът с езика, образованието и регионалните контакти могат значително да повлияят на разбирането.
Езиците могат също да образуват диалектни континууми, при които съседните разновидности са сравнително лесни за разбиране, но по-отдалечените стават все по-различни.
Въпреки това взаимната разбираемост е полезна отправна точка за разбиране защо много китайски разновидности основателно могат да се смятат за отделни езици.
Мандарин и кантонският се различават не само по произношение
За да оценим разликите между китайските разновидности, нека разгледаме някои всекидневни изрази.
| Български | Мандарин | Кантонски |
|---|---|---|
| Аз | 我 (wǒ) | 我 (ngo5) |
| Той или тя | 他 / 她 (tā) | 佢 (keoi5) |
| Ям | 吃 (chī) | 食 (sik6) |
| Не | 不 (bù) | 唔 (m4) |
| Съм | 是 (shì) | 係 (hai6) |
| Какво | 什么 (shénme) | 乜嘢 (mat1 je5) |
| Сега | 现在 (xiànzài) | 而家 (ji4 gaa1) |
Някои думи се изписват с едни и същи йероглифи, но се произнасят различно. Други използват напълно различни думи и йероглифи.
Разликите стават по-ясни при сравняване на цели изречения.
Български: Какво искаш да ядеш?
Мандарин: 你想吃什么？
Nǐ xiǎng chī shénme?
Кантонски: 你想食乜嘢？
Nei5 soeng2 sik6 mat1 je5?
Двете изречения изразяват едно и също значение и имат общи елементи в граматическата си структура. Лексиката и произношението им обаче се различават съществено.
Кантонският използва също граматически частици, маркери за аспект и други конструкции, които нямат пряко съответствие във всекидневната употреба на мандарин.
Двете разновидности имат обща историческа основа, но това не ги прави взаимозаменяеми.
Изненадващото сравнение с бивша Югославия
Може би най-ярката илюстрация за това как функционира езиковата класификация идва от Югоизточна Европа.
През голяма част от ХХ век сръбските, хърватските, босненските и черногорските езикови общности са свързани с общ книжовен език, познат като сърбохърватски.
След разпадането на Югославия се утвърждават четири отделни национални книжовни езика: сръбски, хърватски, босненски и черногорски.
Всеки има свой официален статут, стандартизирани норми, литературни традиции и връзка с националната идентичност. Съществуват разлики в лексиката, произношението, правописа и предпочитаните изрази. Сръбският използва както кирилица, така и латиница, докато хърватският използва латиница.
И все пак говорещите тези четири книжовни разновидности обикновено могат да общуват без превод.
Говорещ хърватски обикновено може да гледа сръбска телевизия и да разбира казаното. Говорещ босненски обикновено може да разговаря с говорещ черногорски, без да е необходимо да изучава черногорски като чужд език.
Разликите са реални, но взаимната разбираемост остава много висока.
Тази ситуация контрастира с мандарин и кантонския, чиито носители често трябва да използват общ език, например стандартен мандарин, за да общуват.
| Езикови разновидности | Типична разбираемост на устната реч без предварително изучаване |
|---|---|
| Сръбски и хърватски | Много висока |
| Хърватски и босненски | Много висока |
| Сръбски и черногорски | Много висока |
| Мандарин и кантонски | Ниска |
| Мандарин и шанхайски | Ниска |
| Мандарин и хокиен | Ниска |
| Хокиен и фуджоуски | Ниска |
Това са общи качествени описания, а не точни числови измервания. Реалното разбиране зависи от образованието, досега с езика и конкретните разновидности.
Въпреки това основният контраст е ясен.
Сръбският, хърватският, босненският и черногорският са признати за отделни национални книжовни езици въпреки близкото си езиково родство. Мандарин, кантонският и хокиен често се наричат диалекти, въпреки че са много по-слабо взаимно разбираеми.
Това не означава, че националните езици на бивша Югославия трябва да се смятат за нелегитимни или че различията между тях са маловажни. Техните отделни норми и идентичности са добре установени.
По-скоро сравнението показва, че езиковото сходство не е единственият фактор, определящ дали дадена разновидност се признава за език.
Това не е характерно само за китайския
Подобни ситуации съществуват по целия свят.
Норвежкият, шведският и датският са признати за отделни езици, но говорещите ги често могат да се разбират в различна степен. Норвежкият и шведският са особено близки в много отношения, макар че разбирането варира според диалекта и индивидуалния досег с езика.
Хинди и урду са друг интересен пример. Всекидневните им разговорни форми могат да бъдат силно взаимно разбираеми, докато официалните им книжовни норми се различават по лексика, писменост и литературни традиции.
Арабският представлява ситуация, по-сходна с тази при китайския. Съвременният книжовен арабски осигурява общ официален писмен език в голяма част от арабския свят, докато всекидневните говорими разновидности могат да се различават драстично. Мароканският и иракският арабски например могат да бъдат трудни за взаимно разбиране от носителите им без предварителен досег.
Немският е още един пример. Някои швейцарски немски разновидности се различават значително от книжовния немски, но обикновено се включват в по-широката немска езикова традиция.
Тези примери показват, че няма универсално правило, според което близкородствените разновидности винаги трябва да се класифицират като диалекти, а силно различаващите се разновидности винаги трябва да се признават за отделни езици.
Понякога близкородствени разновидности развиват самостоятелни национални книжовни норми. Понякога значително различаващи се разновидности остават част от обща езикова и културна идентичност.
Защо китайските езици все още се наричат диалекти?
За тази терминология има важни исторически, културни и езикови причини.
Първо, китайскоезичните общности споделят дълга литературна и културна история. Техните езици са се развили от сродни исторически форми на китайския, а много общности са поддържали връзки чрез литературата, образованието и културния обмен.
Второ, стандартният мандарин функционира като общ език в континентален Китай и има централно място и в образованието и общественото общуване в Тайван. Говорещите различни регионални разновидности често изучават мандарин и го използват, за да общуват извън местните си общности.
Трето, китайският термин 方言 (fāngyán), обикновено превеждан като „диалект“, не съответства напълно на всекидневното значение на тази дума на английски. Той може да обозначава в широк смисъл регионални форми на речта, включително разновидности, които не са взаимно разбираеми.
И накрая, езиковите названия се оформят от исторически условности и споделени културни идентичности. Една обща идентичност може да обхваща значително езиково разнообразие, точно както отделни идентичности могат да се развият около близкородствени езици.
Следователно терминът „китайски диалект“ е разбираем в своя исторически и културен контекст.
Трудността възниква, когато англоезичните читатели го тълкуват като незначителна вариация на един и същ говорим език.
Не използват ли всички едни и същи китайски йероглифи?
Една от причините китайските разновидности да изглеждат по-единни, отколкото звучат, е общата им писмена традиция.
Говорещ кантонски и говорещ мандарин може да се затрудняват да разбират речта си взаимно, но и двамата могат да четат книжовен писмен китайски, ако са го изучавали.
Това обаче не означава, че писмената норма отразява пряко всяка говорима разновидност по един и същ начин.
Книжовният писмен китайски до голяма степен се основава на лексиката и граматиката на мандарин. Говорещите други китайски разновидности обикновено усвояват тази писмена норма чрез формалното образование, дори когато тя се различава от всекидневната им реч.
Кантонският дава особено ясен пример.
Български: Той не е вкъщи.
Книжовен писмен китайски: 他不在家。
Разговорен писмен кантонски: 佢唔喺屋企。
Двете изречения изразяват едно и също значение, но лексиката и граматическите им норми се различават.
Човек, който познава само книжовния писмен китайски, може да не разпознае всеки израз, използван в разговорния писмен кантонски.
Другите китайски разновидности също имат характерна лексика и граматически структури, макар че писмените им традиции и степента на стандартизация се различават.
Общата писмена система може да улеснява общуването отвъд езиковите граници, но не премахва тези граници.
Обратното също е вярно. Сръбският и хърватският могат да използват различни писмени норми, като същевременно остават силно взаимно разбираеми в устната реч.
Писмените системи и говоримите езици са свързани, но не са едно и също нещо.
Защо тези разграничения са важни за превода и изкуствения интелект
Разликите между китайските разновидности не са само академичен въпрос. Те имат практически последици за софтуера за превод, разпознаването на реч, субтитрите и изкуствения интелект.
Не може автоматично да се очаква, че модел за разпознаване на реч, обучен основно върху мандарин, ще разбира точно кантонски или хокиен. Тези езици имат различни звукови системи, лексика и езикови норми.
По същия начин превеждането на текст на книжовен писмен китайски не произвежда непременно езика, който говорещ кантонски естествено би използвал във всекидневен разговор.
Услуга за превод, която рекламира поддръжка на „китайски“, може да има предвид стандартен мандарин, книжовен писмен китайски, кантонски или някаква комбинация от тях. Разграничението е важно, защото поддръжката на един не гарантира поддръжка на останалите.
Например система за превод с изкуствен интелект може да се нуждае от специфично за езика обучение и оценяване, за да създава естествен кантонски, а не писмен китайски, основан на мандарин. Системите за разпознаване на реч също трябва да отчитат различното произношение, лексиката, а понякога и напълно различните езикови структури.
Предизвикателството не се ограничава до най-известните разновидности.
Хокиен, хака, теочеу, фуджоуският и други регионални езици имат значителни общности от говорещи, но често получават по-малко внимание от масово използваните езикови технологии.
Поддръжката на тези езици изисква повече от това да бъдат третирани като вариации на мандарин. Тя може да включва събиране на подходящи данни за обучение, разработване на писмени норми, оценяване на генерираните текстове от носители на езика и работа с говорещи, които разбират регионалните различия.
Това е особено важно за превода в реално време, при който двама души, говорещи различни езици, трябва да общуват естествено, без да разчитат на общ език.
Признаването на езиковото разнообразие може да подобри точността на превода, достъпността и съхраняването на езиците. То също помага на разработчиците на технологии да описват по-точно езиковото покритие на своите продукти.
И така, китайският един език ли е, или много?
Отговорът зависи от това как се използва думата „китайски“.
От историческа и културна гледна точка „китайски“ може да служи като общо понятие, обхващащо множество сродни езикови разновидности, които споделят важни литературни и културни традиции.
От гледна точка на сравнителното езикознание често е по-информативно китайският да се описва като група сродни синитски езици в рамките на сино-тибетското семейство.
И двете описания могат да бъдат полезни, защото отговарят на различни въпроси.
Наричането на кантонския, хокиен или шанхайския отделен език в езиковедски смисъл не отрича връзката му с китайската история или култура. То също не предполага нищо за националността или политическата идентичност на говорещите го.
По същия начин признаването на сръбския, хърватския, босненския и черногорския за отделни национални книжовни езици не изисква да приемаме, че езиковите различия между тях са по-големи, отколкото са в действителност.
Езиковата класификация включва поне две измерения: доколко разновидностите се различават езиково и как общностите ги идентифицират, стандартизират и използват.
Тези измерения невинаги съвпадат.
Заключение: Езикът е повече от езиковедска класификация
Разликата между език и диалект може да изглежда ясна, но китайският и езиците на бивша Югославия показват колко сложна може да стане тя.
Сръбският, хърватският, босненският и черногорският са отделни национални книжовни езици въпреки високата си взаимна разбираемост. Мандарин, кантонският, хокиен и шанхайският често се описват като диалекти въпреки големите езикови различия, които могат да възпрепятстват лесното общуване между говорещите ги.
Нито една от двете ситуации не може да бъде обяснена само с взаимната разбираемост.
Историята, образованието, литературните традиции, културната идентичност и стандартизацията влияят върху начина, по който езиците се класифицират и назовават.
Важният извод не е, че някои официално признати езици трябва да загубят статута си или че всяка регионална китайска разновидност трябва да получи определено название.
Той е, че езиковото разнообразие невинаги съответства на езиковите категории, които използваме във всекидневието.
Китайският е особено убедителен пример. Зад едно познато име се крие необикновено многообразие от сродни езици, много от които се различават един от друг толкова съществено, колкото езици, признати за отделни другаде по света.
Разбирането на това многообразие ни дава по-точна представа за китайския и по-дълбоко осъзнаване на сложността на човешкия език.
Източници и допълнителна литература
- Encyclopaedia Britannica: Китайски езици. Обзор на китайското езиково разнообразие, взаимната разбираемост и основните синитски езикови групи.
- Jin Liu: Исторически преглед на дискурса за Fangyan в съвременен Китай. Изследване на китайските регионални езици, терминологията и историческото развитие на езиковата идентичност.
- Michele Mannoni: Китайски диалекти/Диалекти на китайския. Академично обсъждане на терминологията и разграничението между диалекти и езици в китайското езикознание.
- Плурицентричност в класната стая: Сърбохърватският език. Изследване на връзката, разбираемостта и стандартизацията на босненския, хърватския, черногорския и сръбския.
- Ljubica Djordjević: Правният статут на езиците, възникнали от сърбохърватския. Анализ на официалните езикови норми, развили се след разпадането на Югославия.